3-4 декември 2007 г, София-Брюксел-София, щрихи от едно пътуване
Татяна АТАНАСОВА
Космополитен, магнетичен, многолик красавец. Това е усещането от първото докосване до магията на Брюксел, столицата на Белгия и на Европа. Вечер е и той ни посреща със светлина. Тя е навсякъде – по дългата писта за приземяване на самолета, под покрива на аерогарата и после по улиците, които преминаваме с автобуса, за да стигнем до хотела. Намира се на главна улица в новата част на града и носи аромата на името си - „Манхатън”. Потъваме в малкото му фоайе. Групата ни е от близо 30 души и то се смалява напълно. Следват тесни, вити като спирала стълби. Но асансьорът ги изпреварва и ни отвежда до нашия пети етаж. Изгледът към улицата ми помага да погледна града в очите. А те са прелестни и оцветени във всички цветове на дъгата. Магията на Коледа вече проблясва в зениците им.
Нетърпеливи сме да станем част от тях и след 30-на минути първата група е пред хотела. Приемаме внезапно развалилото се време като преодолима пречка и започваме своята безцелна разходка по широки, тихи улици, на които ни посрещат лъскави витрини. Гледките наоколо се сменят, като страници от луксозно списание, в което ние сме новите герои...
Дъждът се извива около нас като натрапчив ухажор. Вали на порции, после спира и започва пак. Вървим, а за отправна точка ни служи строителен кран. Някой се шегува, че се въртим около него. Най-силно при тази „почетна обиколка” съм впечатлена от чистотата. И дъждът не е в състояние да ни изцапа. Накрая откриваме това, което търсим. Малка, полупразна бирария. Изсипваме се в нея за радост или ужас на собствениците, които са принудени да съберат по-голяма част от масите, за да ни настанят. Цяло чудо е, че заведението работи час преди полунощ, защото в белгийската столица ресторантите затварят рано.
Ние обаче си ходим с късмета...И заваляват поръчки на прочутата белгийска бира – над 300 вида от пенливото питие, които се произвеждат в страната и се продават на достъпни цени навсякъде... „Партнират” й не по-малко известните пъжени картофки, които са една от кулинарните емблеми на града.
Импровизираната вечер продължава с много смях и снимки за спомен. Главен герой в тях е конят от въртележката, която всички помним от своето детство. Този своеобразен домакин е поставен в средата на малкото помещение. Изправен на задни крака, готов за скок, той сякаш не иска да бъде обуздан... като мечтите, които никога не свършват...
Тук е мястото да кажа, че групата ни е в Брюксел
по покана на евродепутата от БЗНС-Народен съюз Петя Ставрева
Тя и нейните сътруднички Ани и Анастасия са с нас по време на целия ни престой в столицата на Европа. Благодарим им за гостоприемството и за това, че във всеки един миг проявяваха разбиране към туристическата ни еуфория...
Когато вечерта поемаме обратно към хотела, имам възможност по-спокойно да възприема сградите. Някои от тях напомнят стила на тези, които всеки ден виждам по софийския булувард „Княгиня Мария Луиза”. Има обаче една съществена разлика – тези пред очите ми са като чисто нови, а онези, у нас, са с изморени силуети. Сякаш току що са пощадени от бомба, която, все пак, им е свалила мазилката. Не знам защо, но 18 години след промените, в България продължава да ни куца в градската среда – ремонтираните сгради потъват в немотията на околните си посестрими и приличат на луксозни кръпки върху стара дреха.
Според запознати архитектурните противоречия не са подминали и Брюксел в началото на 90-те години. Строителното безредие обаче е коригирано бързо със специален закон. Той налага изрична забрана да се строи в центъра на града „извън стиловите норми”. Предвидени са и най-строги мерки за опазване на историческите фасади на сградите. Бърза законодателна реакция, която не се нуждае от коментар.
Докато сравнявам наум София и Брюксел, минаваме покрай сградата на националния театър на Белгия. Големите му колони ми напомнят за Народния театър „Иван Вазов”. Тези пред мен са опаковани в червена, прокъсана на места, театрална завеса. Сякаш световноизвестният българин - художникът Кристо, е оставил тук нестандартния си автограф...
Всъщност космополитният град ще вдигне истински своята завеса пред нас на следващия ден. Броените часове ще се окажат наситени с незабравими впечатления и срещи. Обиколката започва в 9.30 ч. сутринта. С две смени на метрото сме пред централната гара на Брюксел, 200 метра по-надолу започва старата част на града. Не подозираме, че ни предстои да станем част от оживяла приказка. Потъваме в малките улички, сякаш влизаме в огромна къща, чийто покрив е небето. ...и всяка от нейните „стаи” е по своему уникална.
На площада в старата част ни посреща с церствена осанка коледната елха. На метри от нея е пресъздадено раждането на Спасителя. Пълно е с туристи. Неколкократно застигаме групи от деца-екскурзианти. Едни от малчуганите правят импрозизирана почивка пред елхата. Без притеснение от хладното време те сядат върху стария калдаръм. Гледам ги и си мисля за неоспоримия детски талант да се чувстват комфортно навсякъде, приемайки света около себе си като удобна зелена поляна...
Продължавам нататък с усещането за нежно докосване от филм на Чаплин. И магията продължава - всяка улица е като част от цветен пъзел, който, за да подредиш, не трябва да спираш. Обиколката на старинен Брюксел доказва още едно неписано правило – архитектурата е изкуството, което само идва при теб. Така е и сега. Заобиколени сме от неповторимите сгради на града, обединил най-доброто от латинската и германската архитектури.
Внушителната кула на кметството се извисява като страж на вечността. Около нас
Архитектурата е внушителна и ювелирна едновременно
Историческите фасади са опазени със специално създадена реставрационна техника. Тя е наречена „яйце на Фаберже” по името на прочутите украшения на френския бижутер. „Сградата, която трябва да бъде заменена, се „изкормва” като черупка на яйце, запазва се цялата външна част и се строи само във вътрешното разкритие”, разказа наскоро в своя статия Леа Коен, бивш посланик на страната ни в Белгия.
Така архитектурните шедьоври са запазени, за да подарят на всеки един своята магическа приказка. Акценти в нея, освен бирата и картофките, за които вече стана дума, са – шоколадът в безброй варианти, вкусните гофретки, чийто аромат ви пресреща почти на всеки ъгъл, брюкселската дантела, както и символа на града - фонтана с пикаещото момченце. Стигаме до него в края на обиколката. Този ден той ни посреща, облечен като пожарникар. Славата му е правърната в цяла индустрия. За гардероба на „Manneken Pis” се полагат специални грижи, които помогат за превъплащенията му – от Дядо Коледа, през футболист и рок звезда до бляскав принц... Махаме му за довиждане и поемаме обратно, отнасяйки със себе си прашинки от чара на вековния град и усещането, че Брюксел е перлата на Белгия.
Пътуването ни не свършва тук. Предстои ни още едно вълнуващо
посещение – в Европейския парламент
Стигаме там малко преди два следобед. Задно с нашия домакин, евродепутата от групата на Европейската народна партия (ЕНП) - Петя Ставрева, във внушителния комплекс ни посреща Антоанета Тюлекова от администрацията на Европарламента. Групата ни е една от десетките от различни страни на стария контитент, посетили същия ден „Сърцето на Европа”. За цялата 2006 г. посетителите са 230 хиляди души. А до края на 2007 г. се очаква броят на българите, дошли тук, да стигне 1000.
В специална лекция, продължила близо 2 часа, г-жа Тюлекова ни запознава с работата на ЕП. В него членуват 785 депутати от повече от 100 национални политически партии, сред които и БЗНС-НС. Те са разделени в осем групи, най-голяма от които е тази на ЕНП – с 278 депутати. Втора по численост е групата на европейските социалисти с 218 евроизбраници и трета тази на либералите със 104 депутати. Председател на ЕП е г-н Ханс Гьорг Пьотеринг от ЕНП.
Тук са акредитирани над 4500 лобисти. Огромна е също армията на юристите и консултантите, както и тази на преводачите. (Като писмените са ситуирани в Люксенбург.) Официалните езици на ЕП са езиците на всички страни-членки, сред които и българският.
Пленарните заседания се провеждат в Страсбург. А в Брюксел е основно работата по комисии, делегации и политически групи. Веднъж месечно в белгийската столица има минисесия на парламента. В Брюксел е и седалището на Еврокомисията.
Пред българските си гости Петя Ставрева изтъкна голямото значение на всеки един доклад, който евродепутатите гласуват и неговото директно влияние върху всяка една от страните-членки. Като интересен пример тя посочи Доклада за размера на чистачките на тракторите. След приемането му той стана законодателна резолюция, която впоследствие наложи и нови стандарти в това производство, допълни тя. Евродепутатът подчерта тук ролята на лобистите. За разлика от България, в Брюксел „лобизъм” не е мръсна дума, а дейност, подчинена на ясни правила, отбеляза Петя Ставрева.
С края на лекцията наближва и краят на нашето посещение в Брюксел, кадето са ситуирани главните квартири на Европейския Съюз и НАТО. Казваме довиждане на града, който олицетворява единството на европейските народи.
Няколко часа по-късно отново сме у дома - в София. Но вече с чувството, че сме част от този изпълнен със символи свят - където пулсира сърцето на Европа. То е вече по-богато с нашата, българската земеделска детелина.
- За Брюксел грандиозните сгради на европейските институции са нещо естествено, част от града.
- Европарламентът е разположен в огромен комплекс с площ от 40 хил. кв.м, построен на платото Хайсел северно от града. Внушителната му сграда допълва красивия парк Леополд IІ
- Брюксел е с население от 1 012 258 души (според преброяване от 2005 г.) Градът е предимно френски-говорящ, но официално е двуезичен - френски и нидерландски. Другият официален език в страната е немският.
