Татяна АТАНАСОВА

Два дни след петия вот на недоверие към кабинета „Станишев” вътрешният министър Румен Петков подаде оставка.

Опозицията я нарече „закъсняла”, „резултат от натиска на ЕС”, а „не по негово вътрешно убеждение”.

Според управляващите от БСП и ДПС обаче тя била „логичен ход”. За НДСВ пък решението му е продиктувано от острите реакции на общественото мнение и на политиците. Така за втори път в мегаскандала жълтите знаково се разминаха в оценките си със своите партньори във властта.

Факт е, че след гласуването на вота кабинетът оцеля. Факт е също, че общественото доверие виси на косъм и всеки опит за имитация на промени, а не за реално оздравяване на политиките, ще коства на коалицията оставането на власт.

Защото вот № 5 не свали кабинета, но подкопа стабилността му. Кризата в МВР пропука синхрона на управленското трио. То вече не е същото след 11 април, когато всичките 35 жълти депутати натиснаха „сивото копче” за „въздържал се”. Премиер и министри оцеляха на кантар – със 117 гласа „против” от БСП и ДПС, срещу 85 „за” на опозицията, подкрепени в случая от мълчаливото съгласие на НДСВ.

В изявлението си веднага след това премиерът Сергей Станишев индиректно призна, че тази победа е синоним на загуба. Загуба, която задейства на пълни обороти

Ще има структурни и персонални промени в правителството, декларира в отговор на вота пред парламента министър-председателят. В словото му пролича явното раздразнение и от позицията на НДСВ.  Последваха нападките му срещу предишното управление и назначаването тогава на „бившия охранител Бойко Борисов за главен секретар на МВР”. Станишев в прав текст отправи укор, че кабинетът „Сакскобургготски” не е имал куража да извърши реформите в МВР.

От всичко, на което сме свидетели днес, се вижда също, че остър недостиг на такъв кураж има и в БСП. Защото Румен Петков е от червените редици. И ескалацията на скандала в публичното пространство внушава всичко друго, но не и усещането за непогрешимост в действията на министъра в оставка.

Макар че в повечето от изказванията на съпартийците му ясно личеше желанието да го оневинят. Самият начин, по който Петков се оттегли, носи същото послание за невиновност. Според другарите му той се „предоверил на специалистите около себе си и затова не можал да реализира реформата”.

Подобно сервилно поведение към МВР-шефа показва еднозначно, че независимо от оскандалената му министерска битност той ще продължи да бъде една от най-силните фигури в червената партия. И макар извън светлината на прожекторите думата му ще се чува и занапред както на „Позитано” 20, така и на „Дондуков” 1 и 2. Доказва го и решението той да участва в работната група за промени в правителството. Тоест, имаме оставка де юре, но не и де факто. Аргументите – отговарял за коалиционната политика в червеното ръководство. Другият прочит - още един „вот на доверие” за МВР-шефа.

Недвусмислената „кръгова отбрана”, която осигуриха на Румен Петков и правителственият шеф, и държавният глава само затвърждава мнението, изразено от различни политици, че и двамата по един или друг начин са зависими от него. Що се отнася до президента Георги Първанов, той първо поддържаше линия на поведение в стил – „не знам, не чух, не видях”. До момента, в който директно даде рамо на вътрешния министър и излетя за Полша. Краткият му престой у нас после беше белязан с мълчание по темата. До момента, в който се озова в Египет, откъдето определи оставката на Петков като „отговорна и разумна”.

Така, докато „прелиташе” над кризата,

Но изпадна в противоречие със собствените си твърдения. Първо каза, че оставката била акт, който щял да върне доверието на гражданите към МВР. После обаче отново определи Петков като способен да проведе реформите във вътрешното ведомство.

Първанов не подмина и НДСВ, като нарече поведението им при гласуването на вота смущаващо. И постави срок от 4-5 дни за решаване на проблемите в правителството. В противен случай „управляващите не ги чака нищо добро”, отсече стопанинът на „Дондуков” 2.

Не можем да отречем, че посланието от Египет съвпадна с ясно изразеното намерение на премиера структурните и персонални реформи в правителството да приключат до Великден. За всички е ясно, че те ще са белязани в голяма степен и от съществуващата криза на недоверие между НДСВ и БСП.

В първите си коментари след вота

и да се доближат до партньорите си в коалицията.

„Искам да охладим ентусиазма на опозицията, че нещо кой знае какво се е случило”, каза по БНТ шефът на ПГ на НДСВ Пламен Моллов. Подчерта обаче, че „в словото на премиера виждали проекция на своето желание за промени и кардинални мерки”.

От своя страна Станишев заяви по време на среща със столичните социалисти, че промените ще засегнат не само министрите, но и техните заместници и областни управители. От думите му се разбра също, че формулата 8:5:3 вече не е актуална и, че ще бъдат засегнати всички нива на управлението.

Логично най-потърпевши могат да се окажат НДСВ, които не подкрепиха кабинета.

Преди това и президентът Първанов, наричан „бащата на това правителство” също критикува формулата 8-5-3 и така посочи неудобните в нея – партията на Сакскобургготски.

Междувременно от НДСВ упорито обесняваха, че позицията им при вота е плод на отговорно политическо поведение и желание страната ни да не получи жълт картон от ЕС.

„Жълтият къртон”, който показаха на Румен Петков обаче, по всичко личи ще им донесе не малко главоболия преди Великден.

Що се отнася до „картоните” от ЕС – на „таблото” за България май празно място не остана и то вече започва да прилича на претоварен борд за реклами, който ще се срути под тежестта на лепило и стари афиши...

В този ред на мисли ще кажем, че избелелите афиши в политиката не могат да бъдат съживени с намесата и на най-добрия фото шоп.

Ще реанимират ли властта промените в правителството, предстои да разберем скоро. Дотогава медии и анализатори ще наддават - кои са следващите министри за смяна и ще рискува ли при нея премиерът

конструкцията на управлението. Въпросителната “виси” над министрите Емилия Масларова, Емел Етем, Нихад Кабил, Асен Гагаузов, Николай Василев. Заговори се и за ново мегаминистерство на правосъдието и МВР. Не закъсняха и мнения, че това “сливане” цели заличаване на следи.

Докато в партийните централи умуват за рокади и промени, от другата страна на завесата, извън политическата сцена, обикновените хора ще продължават да живеят притиснати в менгемето на абсурда, произведен от управляващите – голям бюджетен излишък, растяща инфлация, ниски заплати, високи цени и власт, флиртуваща с мафията. Изродена ситуация, която неусетно ще ги превърне в аутсайдери в собствената им държава.