Татяна АТАНАСОВА
Диалогът между президента Георги Първанов и премиера Сергей Станишев излезе този понеделник от сферата на виртуалния контакт.
Изясняване на позициите им по конфликтните теми обаче не последва. Вместо това от думите на Станишев стана ясно, че те ""поддържат работен диалог по всички въпроси"".
След този дипломатичен изказ можем да заключим, че президентският ход - от атака към помирение, демонстриран последователно в двете интервюта на Първанов, е бил само за пред широката публика. Със същия адресат в случая е и „презокеанското” изявление на министър-председателя, че и той, като всеки човек, не е застрахован от грешки.
Мълчанието по темата за участието на премиерски съветници в бордовете на държавни фирми и за подставени лица, които нападат президента, в този случай е показателно. То говори за две неща. Първо, че Първанов е потвърдил несъгласието си с тези назначения и вероятно не е приел аргументите на бившия си съпратиец за тях. От друга страна сегашният стопанин на „Позитано” 20 явно е проявил характер при срещата им и е отказал да „изчисти” бордовете от свои хора и така да демонстрира подчиненост на президентската воля.
Припомням, че конкретният повод Първанов да разшири нападките си към Станишев бе поставянето на премиерския съветник Ивайло Данаилов, който е филолог по образование, в борда на директорите на мини “Марица Изток”.
Засега и Данаилов запазва тази управленска опция, и президентът остава на първоначалната си позиция. Затова и мълчанието му е с две лица – едното на „добрия тон”, заявен в тв интервюто, другото на предупреждението.
Пък и Първанов никога не е страдал от липсата на свое лоби в различните власти, в това число и в правителството. Доказва го изявлението на вицепремиера и министър на външните работи Ивайло Калфин, който
не се съгласи със Станишев, че в бордовете на предприятията с държавно участие е оправдано назначаването на премиерски съветници.
Така Калфин, който е бивш президентски съветник, взе индиректно страната на Първанов в задочния му спор със Станишев.
За решаването на казуса „държавен интерес” външният министър се опря на пазарната логика. Според думите му този интерес може да бъде запазен от държавата, като сключи тя договори с тези предприятия.
Защото държавните служители в бордовете едва ли допринасят за доброто здраве на предприятията, изрази съмнението си той в предаването „Неделя 150” на БНР.
Казано честно, подобни съмнения битуват отдавна в общественото пространство. Друг въпрос е, че за „авторско право” върху тях претенциите са на всеки друг, но не и на властта.
В случая обаче несъгласието идва от най-високите управленски порти. Доколко е искрено то, е друга тема. Но, че е признак за добър политически нюх, няма съмнение. Защото с острите си критики президентът влезе в ролята на Пилат Понтийски. Той първо стана архитект на правителството, което трябваше да отговори на новите европейски реалности. А след санкциите на Брюксел заради калпавата работа на висшите ни управници, недвусмислено започна да критикува министър-председателя. Оттам и работата на подопечните му. Така Първанов се прояви като загрижен държавник. Похвали, разбира се, ремонтът на кабинета и декларира, че
не воюва с правителството. Искал то да изкара мандата си и бил заинтересован от успеха на настоящия министър-председател.
Но зад кулисите на тези публични изяви остава непроменена доминантата на президентското несъгласие с въпросните назначения. Остава и аргументът на Станишев, че съветниците са “ушите му в бордовете”.
А за всички нас остава изводът, че в България недоверието расте право пропорционално на поста, който някой заема в управлението. На финала е „конфликтът на интереси”, чиято мултипликация добива застрашителни размери.
И пак стигаме до честността в политиката, затворена у нас в папка с гриф „строго секретно”. И докато публичният прочит на проблемите ни не стане традиция, честността на политиците и доверието в тях пък ще е в графа „търси се”. В нея засега е и трудният и нестандартен диалог между президент и премиер.
