Татяна АТАНАСОВА

Драматичните сюжетни линии в коридорите на властта, предизвикани от доклада на ОЛАФ, могат с основание да създадат объркване у всеки трезвомислещ човек.

След президентските реакции по констатациите в одитния документ, където в прав текст се назовават връзките на Георги Първанов с разследвани от ОЛАФ лица, и отказа му да се разграничи от тях, идва въпросът – България ли е част от ЕС, или ЕС е част от България.

Защото, от висотата на президентската институция, която представлява, Първанов на практика постави под съмнение доклада на Европейската служба за борба с измамите, и по-конкретно – изводите, които са неудобни за него. Изявленията му след това само затвърдиха мнението, че „заръката” му към ДАНС да провери констатациите на ОЛАФ за „политически чадър”, не е погрешно прочетена от опонентите му фраза, а добре обмислена стратегия.

Ключова в нея е максимата „отричай до дупка!”. Ако пък трябва да признаеш нещо, направи го уклончиво и иносказателно.

Витиеватият политически език на управляващите в България обаче трудно ще обърка европейските чиновници. Може единствено да предизвика тяхното недоумение и стъписване. Но констатираните нарушения нито ще бъдат заличени от доклада, нито ще последва смекчаване на финансовите санкции.

От друга страна, и в Брюксел е крайно време да разберат, че политическото говорене „от пусто в празно” е патент на левицата и подгласниците й в управлението – НДСВ и ДПС. Затова там не трябва нито да се изненадват, нито да се колебаят, а както досега да изискват – правилата да се спазват от всички държави-членки.

И пред участниците в КСНС, и в интервю за в. „24 часа” Първанов продължи да не отстъпва от своята „версия”, че във варианта на доклада, с който той се бил запознал, нямало политически констатации “за чадъри”.

Според думите му - политическите изводи били се появили на по-късен етап.

От организацията изрично бе подчертано, че всяка дума в доклада е аргументирана. Кратък коментар от централата на ОЛАФ постави отново в неудобно положение президента Георги Първанов, като го уличи в “неточни изявления”.

В неделя говорителят на ОЛАФ Йорг Войан заяви през БНР от Брюксел, че не съществуват различни варианти и версии на доклада на ОЛАФ за източването на пари по програма САПАРД.

Изявлението влиза в разрез с тиражираните президентски твърдения и поставя в неудобно положение български държавен глава.

Той обаче, по всичко личи, не изпитва никакво смущение от това, а продължава в същия дух. Справка: думите му пред „24 часа”, според които „отговорност трябвало да носи този, който ги е писал (б.р. констатациите в доклада). А визираните институции пък трябвало да имат своите отговори”.

Стигна се до там, че депутати от мнозинството в прав текст да се обръщат към президента и да му казват, че е погрешно да се оспорват заключенията на Брюксел.

Червеният депутат Георги Близнашки каза пред re:tv, че премиерът Станишев трябва да посочи отговорните министри и да поиска техните оставки. Министрите Пламен Орешарски, Асен Гагаузов и Петър Мутафчиев да бъдат освободени заради злоупотребите в Пътния фонд настояха преди това и от ДСБ.

Министрите обаче са по местата си. Вероятно Станишев чака шестия вот на недоверие, за да запретне ръкави за нов ремонт. 

Депутатът от НДСВ и шеф на комисията по вътрешен ред и сигурност Минчо Спасов дори зададе четири конкретни въпроса на Първанов за връзките му с главните герои в доклада на ОЛАФ – бизнесмените Николов и Стойков.

Президентът очаквано отхвърли каквато и да е близост с въпросните лица.

Този безпрецедентен диалог сам по себе си доказва, че у нас безотказно действа принципът – „правото на силния”. В случая – правото на овластения, който има последната дума.

От тази „дума” се разбра също, че „по време на кандидат-президентската си кампания Първанов е знаел за Людмил Стойков това, което са знаели и другите и не си е позволил да търси допълнителната информация”.

Така отново стигаме до максимата – „отричай до дупка!”.

В Еврокомисията обаче едва ли ще вземат предвид горните думи на президента, които прилягат повече на хванат натясно гимназист, но не и на държавен глава. Защото не можеш да изискваш реални резултати в борбата с корупцията и престъпността и да призоваваш за прозрачно финансиране на партиите, а да не се интересуваш откъде идват парите за собствената ти кампания.

Иначе, намеквайки за публичните реплики на Първанов, говорителят на ОЛАФ любезно декларира, че “ако българските власти отправят въпроси по доклада, разбира се, от службата ще влезнат в диалог с тях, както биха направили в подобен случай и с националните власти на която и да е държава”.

Ако се стигне до подобен диалог, той със сигурност ще има епистоларна част. И по-добре – така казаното от Брюксел ще е черно на бяло и няма да има възможност за удобни някому интерпретации.

Защото България е член на ЕС, а не обратното. И Първанов е български президент, а не на Европейската общност.