Татяна АТАНАСОВА
Година и половина след старта на българското еврочленство равносметката е печална – от Брюксел следват наказание след наказание, а у нас властта буксува, затънала в собствената си невъзможност да се справи с кризите в различни сектори. Колкото по-малко време остава до доклада на Европейската комисия за България, толкова по-голям е рискът да сътворим някакъв нов гаф.
Частичните общински изборите в Сандански миналата седмица са още едно потвърждение на това. Както се очакваше, „купуването на гласове” се развихри с пълна сила въпреки засиленото присъствие на полицията и законовите мерки. Смешно леки, те така и не можаха да се превърнат в бариера за пазаруването на гласоподаватели (най-вече сред ромите, но не само) в изборния ден.
По всичко личи, че „респектът” засега е само на книга. Резултатът – срещу бизнесмена от Сандански Никола Малчев беше повдигнато обвинение за предлагане на пари на определени лица, за да гласуват в полза на кандидат от Коалиция „Бъдеще за община Сандански”. Въпреки, че въпросната коалиция получи най-много мандати – осем, вотът завърши без победител. За „избора” тарифата е била между 30 и 50 лева. Малчев се призна за виновен и подписа споразумение с прокуратурата. Той ще трябва да плати 2 500 лв. глоба и да изтърпи 6 месеца пробация. Тя се изразява в задължителна регистрация по постоянен адрес и задължителни срещи с пробационен служител в рамките на половин година.
Изводът от тази завера е, че манталитетът на т.нар. политически играчи у нас
е тежко обременен от разбирането – всичко се купува
Да, явно в предрешения див българо-балкански капитализъм доминира максимата – „ако нещо не може да се купи с пари, се купува с много пари”.
В Европа обаче тази максима се чете така – ако страна-членка не спазва правилата общността я лишава от пари, от много пари.
В навечерието на евродоклада този пореден роден резил, при това очакван от властите, е още едно доказателство, че Брюксел трябва да ни следи под лупа и да не ни отпуска юлара. Защото изборни резултати дошли след покупко-продажба на правото на глас, освен корупция са и знак за девалвация на демократичните ценности.
Нещо, което автоматично ни поставя отрицателен знак по скалата на развитите общества.
От високите порти на властта веднага реагираха. И президент, и премиер заявиха, че е необходима промяна в изборните закони, за да се ограничи явлението „купуване на гласове”.
И двамата смятат, че мерките трябва да засегнат Закона за политическите партии като се започне с промени в начина на тяхното финансиране и регистрацията им. За промени в избирателната система, за да могат избирателите да гласуват за хора, а не за абстрактни листи или за материални придобивки, призова държавният глава.
Тук отново на ход е парламентът. Припомням, че депутатите от всички парламентарни сили създадоха работна група за промяна на законите за изборите. Вече има консенсус по това да има постоянна изборна администрация и дори има подготвен законопроект, който се очаква да бъде внесен в най скоро време. В работната група усилено се обсъжда и вариант, при който в следващия парламент 80 депутати ще се избират мажоритарно, а останалите 160 пропорционално.
Друг въпрос е, че опозицията нееднократно е настоявала промените да не са на парче и да не се приемат в последния момент преди изборите, както досега. В тази връзка премирът Сергей Станишев каза, че до края на лятната сесия парламентът трябвало да започне дискусия за промените в изборното законодателство, а наесен те да бъдат разгледани. В случая обаче всичко зависи от парламентарното мнозинство, което трябва да покаже засилен интерес по темата и експедитивност, и то не само на думи. От реакцията й и промените, които ще подкрепи тройната коалиция, ще стане ясно в каква степен тя мисли в перспектива, или политическият й хоризонт спира до личната партийна изгода.
Защото начинът, по който досега куцукат реформите у нас, само ни отдалечава от финала на прехода и заплашва да го направи безкраен.
А партньорите ни от Европейския съюз едва ли разполагат с безкрайно търпение и толерантност.
Въпреки това ние
продължаваме с имитацията на дейност
Справка - черния списък за ЕС, изготвен от българското правителство. „България е включила около 50 фирми в списъка на за подозренията във финансови злоупотреби у нас. Това са компании, засечени в нередности единствено по програма ФАР”, се казва в информация на в. „Сега”. В ранната предупредителна система на ЕС няма да бъдат записани големи играчи - като пътно-строителната фирма „Биндер”, които възмутиха ЕК и българското общество, че са се облагодетелствали нечестно от публични фондове.
По всичко личи, че като си играе на отговорност, властта у нас всъщност упорито лъже себе си. Почти неизвестните фирми трудно могат да бъдат „прах в очите” някъде другаде, но не и в Брюксел. От там едва ли ще бъдат удовлетворени от списъка, защото ЕС настояваше
да не се прави разлика между злоупотреби с европейски и български средства
И правилно, защото нашите пари също са европейски. Също, но май само за еврокомисията. А за родните ни управници българските пари са си техни, а европейските общи...
Шефът на Главна дирекция „Разширяване” Майкъл Лий обаче писа на българското правителство черно на бяло, че настоява да научи кои са заподозрените в некоректност фирми по договори с двете изпълнителни агенции към министерството на финансите и министерството на регионалното развитие и благоустройството. Те управляват основната част от предприсъединителните еврофондове.
Черният списък, който май ще се окаже сив, ще бъде в Брюксел до края на седмицата, но придружен с молба да не се предприемат санкции, докато не бъде изготвено постановление на Министерски съвет. За него настояват от администрацията, за да се избегнат конфликти. При единични нарушения не трябва да се слага клеймо на фирмите, смятат наши експерти. От ЕК обаче настояват да им се докладва за всяко нарушение.
Като се има предвид, че у нас практиката е подобни прегрешения да се замазват едва ли ще отговорим на изискванията. А 16 юни „чука на вратата”...
От доклада ще стане ясно дали Брюксел ще се задоволи само да критикува България или ще вземе по-строги мерки, най-вече финансови, за да ни накара да положим необходимите усилия.
Проблемите с България обясняват защо ЕК е решена оттук нататък „да не обявява дата за присъединяване, докато страната не достигне финална фаза на процеса“ на присъединяване, призна наскоро еврокомисарят по разширяването Оли Рен. Думи, които не се нуждаят от коментар.
Или, ако управляващите вместо да изпълняват стриктно условията на Европа, й поставят свои – от Брюксел ще ни спрат още европари. А сумите, които могат да бъдат спрени, са огромни. България трябва да получи около 6.8 милиарда евро от регионалните фондове до 2013, които г., също могат да бъдат засегнати.
Затова, вместо да изнася слаби „представления” пред Брюксел, официална София трябва да повиши първо собствените си критерии за работа в условия на еврочленство. Другото е слаба имитация, срещу която, видно е – европейските ни партньори вече изработват имунитет.
Такъв имунитет, срещу псевдодемокрацията и далаверите на властта трябва да изработи и обществото у нас. Защото, както каза в ефира на НТВ бизнесменът Стефан Гамизов - демокрацията не е крайна спирка, а процес. И в него няма почивен ден в борбата с корупцията. В противен случай ще се окажем със запазено място на поправителната скамейка.
